Програмата “Гърция – България 2014-2020”

Програмата “Гърция – България 2014-2020”

Територията за трансгранично сътрудничество Гърция и България за програмния период 2014-2020 г. е идентична с настоящата програма за Еврпейско териториално сътрудничество (ETC). Тя се простира на 40 202 км2 и има общо население от 2,7 милиона жители. Тя обхваща четири териториални единици на ниво II на NUTS (региони) и 11 териториални единици на ниво NUTS III (области). Допустимата зона се простира през цялата гръцко-българска граница и е в съседство с Турция (на изток) и БЮРМ (на запад), като двете страни се стремят към присъединяваане към ЕС. Тя е част от най-югоизточната неостровна зона на ЕС и е разположена между три морета: Черно море, Средиземно море и Йонийско-Адриатическо море. И накрая, тя се намира на кръстопътя на стратегически тръбопроводи за изкопаеми горива, снабдяващи пазара на ЕС и транспортните оси TEN. Селищната структура на района се характеризира с наличието на 10 средно големи градове (> 50 000 жители), които представляват 38,2% от общото население, и 25 малки градове (10 000-50 000 жители). Въпреки сравнително малкото разпределени средства, в историята има дълга история на сътрудничество в допустимата област, която започна с Инициативата на Общността INTERREG I (1989-1993 г.).

Допустимата територия на програмата се включва Регион Източна Македония и Тракия (Префектури Еврос, Кавала, Ксанти, Родопи и Драма) и Регион Централна Македония (Префектури Солун и Серес) в Гърция и Южен централен район за планиране и Югозападен район за планиране (областите Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково) в България.

Приоритетните оси са:
ПО 1: A Насърчаване на конкурентноспособността и предприемачеството в трансграничната област
ПО 2: Устойчива и приспособима към климата трансгранична област
ПО 3: По-добре взаимосвързана трансгранична област
ПО 4: Социално включена трансгранична област
ПО 5: Техническа помощ

Бюджет
Общият бюджет (ЕФРР и национален принос) за Европейската териториална програма „Гърция-България 2014-2020 “ е 130 262 835,00 евро. Общото финансиране се състои от 110 723.409,75 евро (85%) финансиране от ЕФРР и 19.539.425,25 евро (15%) национален принос.

[Please replace by 2014-2020 in EN and BG text]
Общо ниво на развитие

Областта за трансгранично сътрудничество Гърция и България е една от най-бедните в Европейския съюз, тъй като БВП на глава от населението е под 50% от средния за E28. Това не се промени значително през последните 10 години, въпреки че бяха забелязани краткотрайни подобрения през 2002-2004 г. и след това отново през 2006-2009 г. Трансграничната област също се характеризира с големи вътрешни различия, особено що се отнася до разликата между българските и гръцките територии. Българските области показват много по-ниско ниво на икономическо развитие (под ¼) от техните гръцки колеги, което се дължи главно на факта, че България отдавна е икономика в преход. Периодът 2006-2009 г. бе белязан от икономически растеж от двете страни на границата, както беше общата тенденция в цяла Европа. След 2009 г. глобалните рецесионни ефекти доведоха до забавяне на темповете на растеж в българската част (0,25% годишно) и отрицателни темпове на растеж в гръцката част (-9% годишно).
Икономика
Въпреки че трансграничната област постепенно се преобразува от селскостопанска/индустриална икономика в икономика на индустрията/услугите, това преобразуване е доста бавно. В сравнение с ЕС28 икономиката остава значително по-селскостопанска, по-малко индустриална и по-зависима от услугите. Това обаче далеч не е хомогенно. Гръцката трансгранична зона е значително по-малко селскостопанска и индустриална от частта на българската трансгранична зна и е по-ориентирана към услугите. Тази хетерогенност е още по-изразена на областно ниво. Можем да различим 2 типа области в българската част и 3 типа области в гръцката част:
• Благоевград/Хасково: доминира промишлеността и търговията
• Смолян/Кърджали: доминира промишлеността и селското стопанство
• Еврос/Драма/Солун: доминира публичната администрация и индустрията
• Ксанти/Родопи: държавната администрация и селското стопанство доминират и
• Кавала/Серес: доминират промишлеността и публичната администрация.

Повече от половината БВП, произведен в трнсграничната област (59%), се произвежда в област Солун. Всички останали области показват ниски проценти. Особено ниски проценти се наблюдават в българските области Хасково, Смолян и Кърджали (1-2%). Някои от забележителните вътрешно-териториални структурни разработки, осъществени наскоро, включват:

• Постепенно преобразуване между двете части по отношение на частта от БВП, която се дължи на първичния сектор. Все пак съществува голяма разлика между двете страни, като българските територии са по-силно земеделски от гръцките територии и дори по-силно земеделски от средния за страната (БГ). Значително отклонение между двете части във вторичния сектор, което се дължи главно на значителните загуби от индустриалната активност в гръцката част след 2006 г. (главно поради преместване на трудоемки отрасли в по-евтини съседни страни).
• Общата производителност на труда в трансграничната област е значително по-ниска от средната стойност за ЕС28. (приблизително 1/5) и показва големи разлики между гръцката (32800 €/зает) и българската (5800 €/зает) части. Производителността в трансграничната област също е под съответните средни стойности за двете части:

за българската част: варира от 60% до 78% от средния за БГ и

за гръцката част: варира от 60% до 84% от средното за ГР.

Туризмът – и особено екотуризмът – отдавна е обявен за „индустрия на растежа“ в трансграничната област, тъй като включва значителен брой девствени райони с висока екологична стойност. И все пак той има доста скромен брой места за настаняване в сравнение с неговото население (43 заведения/100 000 жители, когато средният за ЕС28 е 111), и неравномерно разпределен. Най-големите концентрации на места за настаняване и легла са в областите Кавала, Солун и Смолян.

Иновации

И Гърция, и България очертават национални или регионални стратегии за иновации в контекста на „интелигентната специализация“. И все пак България изостава далеч от останалите страни от ЕС и е посочена като „скромен новатор“ в „Индекса на иновационния съюз на 2014 г.“, докато Гърция, макар и в малко по-добро положение, пада под средното за ЕС и е посочена като „умерен новатор ”. И все пак трансграничната област разполага със значителни научноизследователски среди, които обаче не си сътрудничат помежду си или с бизнес общността. Той също така притежава подобни продуктивни системи, поради което показва важни възможности за свързване на предприемаческите инициативи с иновациите. Критичната маса от изследователски центрове и други академични структури е разположена в Солун със следните области на върхови постижения: биотехнологии, усъвършенствани производствени системи за химически процеси, енергийни и екологични технологии, обработка на информация, виртуална реалност, услуги за сигурност и др. Научно-изследователската и развойната дейност в Източна Македония и Тракия са съсредоточени в публичния сектор и по-специално в Демокритския университет на Тракия (с уникална катедра по генетика) и в по-малка степен в Института за техническо образование (TEI) в Кавала. От българска страна, най-важната изследователска инфраструктура се намира извън зоната на ЦБ (главно в София и Пловдив) и само Благоевград изглежда има значителни изследователски структури. Югозападният университет „Неофит Рилски” – с девет факултета – предлага докторски програми в много области на либералните изкуства (образование и педагогика, литературознание и лингвистика, история и археология, социални науки, право, и изкуства – със специализация по хореография и кино). От особено значение за трансграничната област са програмите по икономика (със специализация в областта на туризма), география и науки за околната среда и ИТ технологии. Също така в Смолян има клонове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със Техническия колеж и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.

Климатични промени

Според проекта ESPON-CLIMATE, програмната област е значително по-уязвима от изменението на климата сравнение с ЕС 28, както и на гръцко и българско национално ниво. Областите с най-голяма уязвимост са Солун, Серес, Кърджали и Хасково. Изменението на климата ще има големи отрицателни въздействия върху трансграничната област. Изчислено е, че то ще засегне по-голямата част от градските центрове, като увеличи броя на дните на топлинна вълна до над 50 до 2071-2100. Естествените опасности в района включват рискови зони от наводнения (главно в близост до реките Нестос/Места и Еврос/Марица), рискови зони от пожар (главно в планинските вериги) и зони с риск от ерозия (особено по крайбрежието). Наводненията и горските пожари могат бързо да се разпространят през границите и тяхното ефективно управление е от трансгранично значение. И накрая, районите с най-висок риск от свлачища са разположени в басейна на Марица Изток и в района за разработване на въглища в Югозападен регион. Най-голямото проучено свлачище се намира в област Смолян в местността „Смолянски езера“.

В допълнение, комбинираният капацитет за адаптиране на трансграничната област към изменението на климата е подобен на националните нива и най-ниските в Европа. От гръцка страна област Солун и от българска страна област Благоевград показват доста висок адаптационен капацитет спрямо националните ценности, но все пак по-нисък от средния за ЕС28.

Околна среда

Трансграничната област се характеризира с много и важни природни ресурси, включително голям брой защитени природни обекти (86 зони по Натура 2000, 5 Рамсарски влажни зони и др.), много от които са с девствен характер. Пейзажът на трансграничната област се състои от гъсто залесени планини, проломи на реки, долини, равнини, езера, крайбрежни влажни зони, морски бряг и речни делти. Районът включва планинските масиви на Рила, Пирин и Родопите, включващи изключителни гори, трансграничните реки Струма (Стримон), Места (Нестос), Арда (Ардас) и Марица (Еврос) и повече от 400 километра брегова ивица. Тези важни природни ресурси в миналото не са били достатъчно използвани за целите на развитието. По отношение на състоянието на околната среда, промишлеността е сред основните замърсители от двете страни на границата, а горещите точки на замърсяване са концентрирани в югозападна България и в близост до градската зона на Кавала. И двете трансгранични реки – Места и Марица – са замърсени с градски, както и от промишлени отпадни води (например БПК). Основните проблеми при управлението на градските отпадни води са резултат от липсата на инфраструктура за пречистване на отпадни води в населени места между 2000-10000 жители. Проблемът е по-остър в българската част от трансграничната област. В България само 46% от населението е обхванато от системи за пречистване на отпадни води, а по-голямата част от пречиствателния капацитет (71%) се намира в басейните на река Дунав и Черно море (които са извън трансграничната област). В гръцката част 88% от населението е обхванато от системи за пречистване на отпадни води.

Достъпност

Районът притежава значителна транспортна инфраструктура. Той се обслужва от три пристанища с национално/международно значение (пристанище Солун, двойното пристанище Кавала и пристанището на Александруполис) и три основни летища (Международно летище „Македония“, в Солун, летището „Александър Велики“ в Кавала и летището „Демокрит“ в Александруполис), всички от гръцка страна. Най-важната транспортна инфраструктура е пътната мрежа и общата свързаност значително се е подобрила в миналото:

• с изграждането на магистрала Егнатия и няколко вертикални оси, свързващи Гърция с България и
• изграждането на големи части от магистрали А3 и А4 в България.

Въпреки това пътищата с по-ниско ниво са на различни етапи на несъответствие (особено в българската част), което затруднява връзките и намалява мобилността, особено в планинските райони. В същото време няколко вертикални оси на Егнатия, договорени в Транснационалното споразумение между Гърция и България през 1998 г., все още липсват или са в процес на изграждане (като връзката на II-86 към гръцката транспортна система) и автомагистралите от българската част са непълни. Районът е дефицитен по отношение на железопътната и мултимодална инфраструктура (въпреки наличието на важни пристанища и летища). И Гърция, и България напоследък инвестират в железопътната мрежа на трансграничната област, но това изисква значителни инвестиции, които са извън финансовите възможности на настоящата програма. Тази тежка зависимост от автомобилния транспорт също значително увеличава екологичния отпечатък от транспортните дейности в района, особено на граничните пунктове (например дълги опашки от камиони) и особено през туристическия сезон. Не на последно място, в района липсва достъпен обществен транспорт за хора с увреждания и трансгранични услуги на обществения транспорт.

Пазар на труда, бедност и социално включване

Докато през 2007 г. нивата на безработица в трансграничната област бяха средно близо или под националните нива и под средния за ЕС27, безработицата започна бързо да се увеличава – особено в Гърция – скоро след настъпването на икономическата криза през 2008 г. достигайки рекордно високи нива през 2013 г. Българските области успяха да запазят равнището на безработица близо или по-ниско от средното за ЕС27. Понастоящем големите различия между областите на трансграничната зона не са се размили. Последните данни показват следните високи нива на безработица (2013 г.): Ксанти 37,5%, Драма 36,8%, Солун 32,1%, Серес 22,9%, Кавала 22,8%, Еврос 22%, Смолян 20, 3% и Родопи 16,8%. В допълнение, нивата на дългосрочна безработица рязко се увеличиха – особено за гръцките региони – след 2009 г., което показва риск от голяма структурна безработица, което от своя страна предполага наличието на неефективни пазари на труда и несъответствието между търсенето на пазара на труда и наличните умения и места на работниците, които търсят работа. Според проекта ESPON DEMIFER, трансграничната област показва значително по-високи стойности на дългосрочно безработни лица в сравнение с ЕС28. Коефициентите на безработица сред младежта показват сходни тенденции и се приписват на слабия икономически растеж, твърдия пазар на труда и несъответствието между потенциалните умения на служителите и нуждите на работодателите в Гърция и България.

В допълнение, трансграничната област има значително по-високи проценти от населението в ЕС28, което е изложено на риск от бедност или социално изключване (3-4 пъти по-високо). Основната причина за голямото различие са сравнително по-високите нива на дългосрочна безработица и по-високият дял на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на труда и ниски нива на доходи. По отношение на последното, от 2010 г. делът на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на труда, нараства както в български, така и в гръцки територии.

Големият брой хора, изпитващи бедност и социално изключване в трансграничната област, се дължи и на наличието на различни уязвими групи като малцинства, вътрешни мигранти, търсещи убежище и чуждестранни лица под субсидиарна закрила. По-високият риск от бедност и социално изключване сред тези групи е свързан предимно с дългосрочната безработица и икономическото бездействие.

Нарастващата бедност има много социални последици, едно от които е влошаването на обществените здравни условия. Въпреки че трансграничната област се радва на наличието на основни ресурси за здравеопазване (напр. болници и лекари) на нива, близки или дори по-добри в няколко случая, отколкото средното за ЕС28, средната продължителност на живота е по-ниска от нивата на ЕС28 и много епидемиологични показатели отчитат по-високи стойности. Като цяло гръцките райони са имали по-висока продължителност на живота в сравнение с българските области в миналото, но тъй като бедността принуждава повече хора да прибягват до болнична помощ (повече от 20% увеличение е документирано в Гърция след 2010 г.), изглежда, че гръцките райони може да са изложени на по-голям риск от влошаване на условията на здравеопазване в близко бъдеще, което ще намали общите нива на обществено здраве в трансграничната област.

Структура на програмата:

Програмата „Гърция – България 2014-2020“ е предназначена да посрещне основните предизвикателства, идентифицирани в трансграничния регион, където сътрудничеството е необходимо или се очаква да генерира значителна стойност или чрез използване на предишни резултати, или чрез допълване с програмата „интелигентната специализация” или чрез използване на съществуващ институционален капацитет и/или чрез изрично търсене. Тя допринася за стратегията E2020, както следва:

По отношение на целта „интелигентен растеж“:

• укрепва трансграничната бизнес мрежа и по-специално насърчава подобряването на производителността, експортната ориентация и въвеждането на нови продукти с особен акцент върху областите, определени от стратегиите за „интелигентна специализация“.

• насърчава иновациите на всички нива,

• насърчава ефективността на ресурсите,

• използва сравнителните предимства на богатите природни и културни ресурси за насърчаване на икономическия растеж (туризъм) и

• подкрепя интеграцията и ефективното използване на транспортните системи в трансграничния регион.

По отношение на целта „устойчиво развитие“:

• повишава способността на трансграничния регион да се адаптира към изменението на климата,

• намалява природните и антропогенните рискове и повишава отзивчивостта на местните организации,

• съхранява културното и природното наследство,

• защитава и възстановява биоразнообразието и здравето на екосистемите, и

• намалява екологичния отпечатък от транспортните дейности в трансграничния район.

По отношение на целта „приобщаващ растеж“:

• подобрява свързаността и мобилността на трансграничния регион,

• насърчаване на „достъпа за всички“ до здравеопазване,

• подкрепя заетостта, особено за най-уязвимите групи, и

• насърчава засилването на социалното предприемачество.

Font Resize